Контролът върху наемите става все по-популярен в много европейски държави, но експерти отбелязват, че това рядко решава жилищни кризи и дори може да доведе до страх у инвеститорите.
Контролът върху наемите е държавна политика, независимо дали на местно, или национално ниво, която цели ограничаване повишаването на цените на жилищата. Тази политика цели да поддържа жилищата достъпни, поне за най-уязвимите части от населението. Политиката обаче има своите критици, пише CNBC.
В Швеция например контролът върху наемите свали правителството там. В Германия въпросът беше предмет на едногодишна съдебна битка. Междувременно законодателите в Нидерландия, Великобритания и Ирландия също водят подобни дискусии.
Има вековна тенденция хората да се стичат в градски райони, където има повече работни места и по-високи заплати. Във време на ниски лихвени проценти и схемите за помощ при закупуване на жилище повече хора купуват имоти или като първи собствен дом, или като инвестиция. Това търсене тласка цените нагоре предвид и ограниченото предлагане на жилища.
В допълнение, така нареченият „ефект на Airbnb“ влоши ситуацията, отбелязват експерти. Вместо да продават имот или да го отдават дългосрочно, много наемодатели избират да предоставят къщите или апартаментите си за кратък престой. Това означава, че има по-малко запаси за местните жители, което допринася за по-нататъшно ускоряване на наемните цени.
Между 2010 г. и първото тримесечие на 2021 г. наемите са се увеличили с 15,3% в Европейския съюз, според Евростат.
Отделни данни, събрани от европейската статистическа служба, показват, че през 2020 г. прогнозните средни нива на наеми на апартаменти са най-високи в Дъблин, следван от Копенхаген, след това Париж, Люксембург и Стокхолм.
Колм Лодър, ръководител недвижими имоти в инвестиционната банка Goodbody, коментира пред CNBC, че очаква наемите да продължат да растат. Той се опасява, че ако в Ирландия бъде въведен контрол на наемите, то капиталите към сектора на имотите ще секнат и проблемите с предлагането на жилища ще се задълбочат.
Източник: Investor.bg
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова